Как затвориха света в кутия
„ Виден академик от този град... твърди, че е на крачка да разгласява поредност от значими открития, както и да показва инструмент, изобретен от него, чрез който обекти или други хора, стоящи на едно място или движещи се в която и да е част на света, ще могат да бъдат виждани по едно и също време и на всички места от всеки. “
Макар това писмо, изпратено през март 1877 година до редактора на в. „ Ню Йорк Сън “, да звучи извънредно наивно от днешна позиция, неналичието на съответно име в него илюстрира добре казуса, пред който всеки откривател, тръгнал да изследва историята на малкия екран, неизбежно се изправя. Невъзможно е да се отговори еднопосочно на въпроса кой тъкмо академик е отговорен за нейната поява.
Не можем да кажем, че единствено един човек стои зад изобретяването
на малкия екран. Различни опити от разнообразни хора от целия свят в региона на електрониката и радиото довеждат до основаването на главните технологии и хрумвания, които вдъхват живот в устройството в нашия хол. Така да вземем за пример през 70-те и 80-те години на 19. в. се появяват разработките на Ойген Голдщайн, който вкарва термина „ катодни лъчи ”, с цел да опише светлината, която се излъчва, когато електричеството тече през вакуумна тръба, и на Шелдън Бидуел, експериментиращ с телефотография. През 1876 година пък Джордж Кери от Бостън обмисля концепцията да сътвори цялостна телевизионна система, а година по-късно прави скици на това, което той назовава „ селенова камера “. Тя щяла да разреши на хората да „ виждат чрез електричество “.
В края на 70-те години на по-миналия век учени и инженери като Пайва и Сенлек оферират различни дизайни на така наречен телектроскоп - може би първия несполучлив първообраз на малкия екран.
Чак през 1884 година Паул Нипков поставя основите
на първата настояща телевизия - механичната, изобретявайки така наречен диск на Нипков. Той бил с огромен диаметър, както и със серия от отвори край периферията, направени в спирална форма. Светлината от облика прекосявала през дупките и достигала селеновата фотоклетка, разчупвайки по този метод изображението на пиксели. Всяко завъртане произвеждало един тв кадър.
